Речник на термините

публична или частна институция, създадена с цел да управлява действащата в дадена страна система за гарантиране на влоговете, като:

• организира изплащането на гарантираните суми по влоговете в случай че е налице някое от условията на чл. 20 (1) от Закона за гарантиране на влоговете в банките за банка, членуваща в системата;
• събира вноски от банките, членуващи в системата, за осигуряване на финансов ресурс за изплащането;
• инвестира натрупаните средства съгласно принципите за висока сигурност и ликвидност;
• информира вложителите и обществеността за механизма на гарантиране на влоговете.

•  кредитна институция, привличаща публично влогове и други изплатими средства, и използваща привлечените средства за предоставяне на кредити за своя сметка.

•  упражняван от централната банка (или от друг оправомощен регулаторен орган) надзор върху дейността на банките с цел гарантиране стабилността на банковата система. При осъществяване на надзора централната банка може да изисква от банките и от акционерите им всички необходими за целта документи и информация за дейността им, както и да извършва проверки на място.

• загуба на доверие в банковата система, водеща до масово теглене на депозираните в банките средства от страна на вложителите.

•  централната банка, банките и клоновете на чуждестранни банки, опериращи в дадена страна.

•  парични средства, които клиент е поверил на банка при определени лихвени условия и с които може да се разпорежда.

• влог, който служи за внасяне и теглене на суми по всяко време.

•  вж. Банкова сметка, влог, депозит

• влог, открит от едно лице, в полза на едно или повече други лица, които се явяват титуляри на влога.

• влог, възникнал или свързан с имущество, придобито от престъпна дейност или с акт на участие в такава дейност; влогът не се гарантира, ако деецът е с влязла в сила присъда.

•  лице, което е депозирало (или в чиято полза са депозирани) парични средства по сметка в банка, с които може да се разпорежда.

• влог в банка, подлежащ на гаранция до определена сума  - 100 000 евро; при определени обстоятелства – до €125 000, при наличие на някое от условията на чл. 20 (1) от ЗГВБ.

• максималната сума по влоговете на един вложител в една банка, която може да бъде изплатена при наличие на някое от условията на чл. 20 (1) от ЗГВБ.

• срокът, след изтичането на който се погасява задължението на длъжника да изплати дължимото на кредитора.

• вж. Банкова сметка, влог, депозит

• вж. Спестовен влог, срочен влог

• държава, която е членка на Европейския съюз.

• ценни книжа, които са издадени от държавата и са нискорискови; представляват краткосрочен и дългосрочен държавен дълг.

• обединение на демократични европейски страни, приели да работят съвместно в името на мира и просперитета. Следните 27 страни принадлежат към Европейския съюз: Австрия, Белгия, България, Германия, Гърция, Дания, Естония, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Финландия, Франция, Холандия, Хърватия, Чешка република и Швеция.

• създадено със споразумение между Европейския съюз и три от държавите, принадлежащи към Европейската асоциация за свободна търговия – Норвегия, Исландия и Лихтенщайн, с цел да се отвори единния пазар на Съюза за тях, след като приемат правото на ЕС.

• съвкупността от финансови активи като акции, облигации, съкровищни бонове, депозити, застраховки, инвестиции във взаимни и пенсионни фондове, недвижимо имущество и др., избрани от даден частен или институционален инвеститор, с цел да постигне разнообразие и да намали риска от евентуална загуба.

•  лице (в България – единствено физическо лице), което е оправомощено да представлява банката по време на квестура, да управлява делата й и да извършва действия, насочени към подобряване състоянието на банката, както и към защита на нейните активи.

• процедура, която се открива от банковия надзорен орган по отношение на банка за определен период от време, с цел подобряване на състоянието й и защита на активите й, като функциите на ръководството й се поемат от назначения за целта квестор.

• вж. Чуждестранна банка/клон

• вж. Спестовен влог, срочен влог

• парични средства, имущество или услуга, предоставена от едно лице (гражданин, фирма, организация, правителство и др.) на друго за конкретен период от време с уговорка за връщане при определени условия.

•  институция, привличаща публично влогове и други изплатими средства, и използваща привлечените средства за предоставяне на кредити за своя сметка, или институция, издаваща електронни пари.

• лице (гражданин, фирма, организация, правителство и пр.), което е предоставило на друго лице (длъжник) парични средства, имущество или услуга за конкретен период от време с уговорка за връщане при определени условия.

• обикновено правителството или централната банка, предоставяща кредит на финансова институция с ликвидни проблеми (вж. Ликвидност), с цел да предотврати изпадането й в несъстоятелност.

•  лице (в България – единствено физическо лице), което е оправомощено да представлява банка в ликвидация, да управлява делата й и да извършва действия, насочени към събиране на вземанията на банката, погасяване на задълженията й към кредиторите с набраните парични средства, разпределяне на остатъка от имуществото между акционерите и прекратяване на дейността й.

• производство, което се открива от съда по отношение на банка, чийто лиценз е отнет, поради причини, различни от неплатежоспособност. Ликвидацията се състои от действия, насочени към събиране на вземанията на банката, погасяване на задълженията й към кредиторите с набраните парични средства, разпределяне на остатъка от имуществото между акционерите и прекратяване на дейността й.

• способността на една банка бързо да обърне активите си в парични средства в брой, без да претърпява значителни загуби.

• писмено разрешение, издадено от централната банка или друг оправомощен орган, за извършване на банкова дейност, вкл. публично привличане на влогове.

• преднамерено възприемане на рисково поведение от страна на лице, получило гаранция срещу определени рискове, със знанието, че възможните разходи ще бъдат поети от лицето, предоставило гаранцията.

•  система за осигуряване на финансова стабилност чрез взаимодействие на институциите, отговорни за регулирането и надзора на банките, гарантирането на влоговете и кредитора от последна инстанция.

• (1) частта от подлежащ на гаранция влог в банка над сумата на гаранцията (в България – частта от гарантиран влог над 100 000 евро), чието изплащане не е гарантирано; (2) влог в банка, чието изплащане не е гарантирано, тъй като попада в изключените по закон от гаранция влогове. Тук обичайно влизат влоговете на финансови институции, държавата и държавните институции, общините; влоговете, свързани с „пране на пари“.

• финансово състояние, при което банката е неспособна да покрие финансовите си задължения или при което пасивите й превишават нетните й активи.

• производство, което се открива от съда по отношение на банка, чийто лиценз е отнет поради неплатежоспособност. Представлява обявена от съда неспособност на банката да посрещне финансовите си задължения. Състои се от действия, насочени към събиране на вземанията на банката, погасяване на задълженията й към кредиторите с набраните парични средства, разпределяне на остатъка от имуществото между акционерите и прекратяване на дейността й.

• финансово състояние, при което банката е в състояние да изплати в срок своите финансови задължения и да поддържа нетни активи, които превишават пасивите й.

•  парични суми в определен размер, които банките превеждат към институцията за гарантиране на влоговете, с цел осигуряване на ресурс за изплащане на гаранциите по влоговете.

• финансова институция, получила правото да участва в сделки на пазара за новоиздадени държавни ценни книжа.

•  вж. Безсрочен влог, разплащателна сметка

• сделка за продажба на държавни ценни книжа с уговорка за последващо обратно изкупуване на определена дата и цена.

• лице (в България – единствено физическо лице), което е оправомощено да представлява банка в несъстоятелност, да управлява делата й и да извършва действия, насочени към събиране на вземанията на банката, погасяване на задълженията й към кредиторите с набраните парични средства, разпределяне на остатъка от имуществото между акционерите и прекратяване на дейността й.

• публична или частна система, създадена с цел защита на влоговете в банка, членуваща в системата. Средствата за изплащане на гарантирани суми по влоговете се осигуряват от вноските на банките в системата, превеждани регулярно (ex-ante система) или дължими след изпадане на банка в несъстоятелност (ex-post система).

• ситуация, при която съществува риск неспособността на дадена банка да посрещне своите финансови задължения, да повлияе отрицателно върху възможността на други банки да покрият финансовите си задължения.

• влог със спестовна насоченост, който се открива за определен период от време при внасяне/теглене на суми на определена дата; в зависимост от продължителността на периода, за който е открит срочният влог, той може да бъде краткосрочен (за по-малко от 24 часа, 2, 7, 14 дни, 1, 3, 6, 12 месеца) и съответно – дългосрочен (18, 24, 36 месеца).

• правото на едно лице, след като е погасило задължението на длъжник към кредитора му, да встъпи в правата на, т.е. да замести, кредитора по отношение на вземането му към длъжника; конкретно за институцията за гарантиране на влоговете, правото на институцията, след като е платила гарантираните суми по депозитите на вложителите в банка, да изисква компенсиране от въпросната банка за издължените гаранции.

•  влог на две или повече лица, с който те могат да се разпореждат заедно и поотделно.

• вж. Вложител, титуляр на влог

• държава, която не е членка на Европейския съюз.

• банка с чуждестранна собственост може да извършва банкова дейност в страната под две форми: като дъщерно дружество и като клон. В първия случай става дума за отделна компания, която е регистрирана съгласно местното банково законодателство, а във втория – за подразделение, което не се явява самостоятелно дружество, а продължение на чуждата компания, регистрирана съгласно банковото законодателство на чуждата страна.